# Юрий Безменов, посмъртен пророк

Юрий Безменов, посмъртен пророк

Contents

Умира през 1993 г. в Уиндзор, Канада, почти незабелязан. Тридесет години по-късно неговите лекции са гледани милиони пъти и са цитирани от специалисти по сигурността, активисти против ваксините и републикански политици. Кой всъщност беше Юрий Безменов? Файловете на канадското разузнаване, получени от CBC News, рисуват много по-сложен портрет от „покаялия се човек от КГБ“, който циркулира в социалните медии.

Автор: Paul-Michel Manandise · 18 октомври 2026 г · CEAS Editorial Cell

Преведено от френски. Първоначално публикувано в CEAS: https://www.ceas.info/publication/yuri-bezmenov-prophete-posthume

# Ключови констатации

Безменов е бил журналист на агенция “Новости” и според него сътрудник на КГБ, а не офицер от КГБ в тесния смисъл на думата.
Канада го прие през 1970 г. “като услуга” на американските служби под самоличността на Томас Дейвид Шуман.
Неговата версия за напускането му от Radio Canada International (уволнение, поискано от Пиер Елиът Трюдо) е в противоречие с архивите, които показват, че той сам е обявил оставката си.
През 1978 г. RCMP заключава, че той е “загубил всякакво доверие”; тези преценки не казват нищо за точността на неговите анализи, но противоречат на образа на признат експерт.
Интервюто от 1984 г. е направено в рамките на активистка екосистема (Г. Едуард Грифин, лекции, свързани с обществото на Джон Бърч), а не в журналистическа или академична среда.
Неговата слава е посмъртна и дигитална: трейлър на Call of Duty (2020), цитати от изследователи, рециклиране от активисти против ваксините по време на пандемията.

# Ориенталист в службата на Новости

Юрий Александрович Безменов е роден през 1939 г. в Митищи, близо до Москва. Син на висш офицер от съветската армия, той постъпва в Института за източни езици, специализира в индийската култура и от 1963 г. заминава да работи в Индия като преводач за съветска програма за икономическа помощ. През 1965 г. се присъединява към пресагенция „Новости“ (APN), витрината на съветската комуникация в чужбина.

се присъединява към пресагенция „Новости“ (APN), витрината на съветската комуникация в чужбина.

Тук започва объркването, което неговите почитатели поддържат живи оттогава. Безменов не е бил офицер от КГБ в тесния смисъл на думата. Той е бил журналист в държавна пропагандна агенция и, по негово мнение, сътрудник и информатор на КГБ. По-късно той ще твърди, че три четвърти от персонала на “Новости” всъщност са офицери от КГБ, а останалите са кооптирани сътрудници като него. Тези твърдения, повторени в неговия запис в Уикипедия, никога не са били независимо потвърдени. Разследването на CBC говори, по-трезво, за “оперативен агент” на “Новости” в Индия, който “изпълнявал задачи за КГБ”.

# Бягството, шпионски роман

През 1969 г. той отново е командирован в Ню Делхи, в съветското посолство. В началото на февруари 1970 г. изчезва. В поверителна телеграма от канадската мисия в Ню Делхи от 10 февруари 1970 г. и цитирана от CBC се отбелязва, че индийската преса съобщава за изчезването на 31-годишен съветски пресаташе, заподозрян, че иска да избяга на Запад.

Според собствения му разказ, той се е дегизирал като хипи, за да избяга от КГБ, преди да бъде хванат от ЦРУ, което според съобщенията го е разпитвало шест месеца в Атина. От съветска страна смущението е истинско: според историците Кристофър Андрю и Василий Митрохин, резидентурата на КГБ в Делхи докладва на Москва, че той е бил отвлечен, за да спаси лицето си, а синът му получава финансова компенсация.

В един момент канадските архиви противоречат на легендата. През 1970 г. Канада приема Безменов не от убеждения, а “като услуга” на американските служби. На 20 април 1970 г. генералният директор на Службата за сигурност на Кралската канадска конна полиция (RCMP) одобри решението. Бележка на RCMP от 26 юни 1970 г. посочва новата му самоличност: Томас Дейвид Шуман. Един служител предупреди срещу риска от предприемане на операция за „гледане на деца“, която може да се превърне в „огромно главоболие“.

# Радио Канада, алкохол и почивка

Безменов пристига в Торонто през юли 1970 г. Първо работи като коректор в Globe and Mail, след това във ферма в Онтарио, а през 1972 г. получава работа в руската служба на Radio Canada International (RCI), която излъчва на къси вълни за съветския блок. Според доклад на Канадската служба за сигурност и разузнаване (CSIS), той е бил нает “по препоръка” на Службата за сигурност на RCMP.

Отношенията с колегите му бързо се влошиха. Той подозираше съветско проникване; някои колеги на свой ред го подозираха, че е шпионин. Докладите на неговите ръководители описват “депресиран и нещастен” човек и епизоди на тежко пиене. На 9 март 1976 г. напуска RCI. По-късно той ще твърди, че е бил уволнен по искане на министър-председателя Пиер Елиът Трюдо, след жалба от съветския посланик; архивите обаче показват, че той самият е обявил оставката си на ръководителя си, заявявайки, че е станал “дразнител” за ръководството.

През април 1976 г. той разказа историята за своето бягство пред Vancouver Sun, разкривайки прикритието си. Канадските служби се дистанцираха. Доклад на RCMP от 1978 г. заключава, че той е “загубил всякакво доверие”, че не е предложил “нищо съществено” и че е станал “отговорност”. През 1980 г. друг доклад го описва като “влошен физически и социално” и работещ с “незначителни маргинални групи”. Тези преценки идват от служби, които имат свои собствени интереси, по-специално избягвайки политически неудобства; те не казват нищо за точността на неговите анализи. Но те противоречат на образа на експерт, признат от западното разузнаване.

# Лос Анджелис, обществото Джон Бърч и камерата на Грифин

В началото на 80-те Безменов се установява в Лос Анджелис. Той се сближи с Църквата за обединение на преподобния Муун и с обществото Джон Бърч, крайнодясна антикомунистическа организация, за която изнасяше лекции в Съединените щати, според бившата му съпруга и архивите, цитирани от CBC. Запитан за тази връзка през 1984 г., той отговори, че не е член и не е съгласен с всичко, казано в нея, и оправда използването на тези платформи с отказа на основните медии да му дадат глас, според Baltimore Sun, цитиран от Wikipedia.

По това време той публикува, под името Томас Шуман, Любовно писмо до Америка (1984) и записва интервюто с Г. Едуард Грифин, когото CBC описва като „виден теоретик на конспирацията“ в Съединените щати. Изборът на интервюиращ не е тривиален: документът, на който сега се крепи репутацията на Безменов, е създаден в активистка екосистема, а не в журналистическа или академична среда.

Краят на живота му беше мрачен. Известно време той живее в гаража на приятел в Денвър, връща се в Канада през 1990 г., лекува се в Уиндзор и преподава връзки с обществеността в местния университет. Той почина на 5 януари 1993 г. Уиндзорската звезда от онова време спомена сърдечен удар; неговото семейство, интервюирано от CBC, говори за отравяне с метанол, следователят е определил смъртта като „случайна“. Надгробният му камък носи името Томас Шуман.

# Дигитално възкресение

Пророкът се е провалил приживе. Дъщеря му Таня Щайнбах каза пред CBC, че той „виждаше себе си като пророк“ и че през повечето време никой не искаше да чуе историята му. Неговото наследство дойде след това и чрез цифрови медии.

През август 2020 г. издателят Activision използва откъси от интервюто от 1984 г. в трейлъра на Call of Duty: Black Ops Cold War. След това уебсайтът Kotaku разкритикува играта за насърчаване, без контекст, на дискурс, който подхранва крайнодесни теории за “културния марксизъм”. В същото време неговите лекции бяха цитирани от изследователи и държавни служители: неговият запис в Уикипедия споменава казус от Американския съвместен университет за специални операции относно руско-грузинската война от 2008 г., доклад на Penn Biden Center от Майкъл Карпентър и учебна програма от юридическия учен Аша Рангапа в Йейл. А по време на пандемията неговите видеоклипове бяха използвани, за да представят мерките за обществено здраве като етап на „деморализация“.

Така Безменов се превърна в споделен обект: свидетел за едни, пророк за други, пропаганден материал за трети. Това не е причина да го уволняваме. Това е причина да го прочетете внимателно и да отделите това, което е видял, от това, в което е вярвал. Това ще бъде темата на следващия пост.

# 03 — Аналитична рамка

Аналитичен ъгъл:
Критична биография: сблъскване на легендата за „разкаялия се КГБшец“ с архивите на канадското разузнаване, получени от CBC News, за да се постави свидетелството на Безменов в неговия контекст (дезертьорство, маргинализация, активистки кръгове от 80-те години), преди да се изследва моделът му.

Ниво на доверие:
Високо за хронологията и присъдите на канадските служби (архивни документи, публикувани от CBC и Canada Declassified); среда за някои биографични подробности, съобщени от самия Безменов или от вторични източници (Уикипедия), отбелязани като такива.

# Ограничения и несигурност

Обстоятелствата на смъртта му (сърдечен удар според Windsor Star, отравяне с метанол според семейството му) остават противоречиви.
Твърдението, че три четвърти от персонала на “Новости” са били служители на КГБ, никога не е било независимо потвърдено.
Докладите на канадските служби отразяват и собствените им интереси, по-специално като избягват политически неудобства.
Някои елементи (връзката с обществото на Джон Бърч, академичните употреби на неговите лекции) идват от вторични източници.

# Методологична бележка

Анализ, базиран на разследването на Хорхе Барера (CBC News, 2022 г.) и разсекретените документи, събрани от Canada Declassified (Университет на Торонто), допълнен от преписа на интервюто от 1984 г., записа в Уикипедия и препратките към него в пресата и книгата на Андрю и Митрохин (1999 г.). Цитатите от англоезични източници са преведени от автора в оригиналната френска версия. Втора публикация от серия 1, „Откриване: дума, човек, видео“.

# Източници и препратки

Paul-Michel Manandise – CEAS, Centre Européen d’Analyse Stratégique – ceas.info

Оригинална статия: https://www.ceas.info/publication/yuri-bezmenov-prophete-posthume

End